четвъртък, 30 октомври 2008 г.
Какво е това дизайн
1. Дизайнът е художествено проектиране на предмети и среда
Но и това определение е неопределено. С какво тогава дизайнерът се различава от художника? Художникът, така или иначе, също конструира художествено. Тук е необходимо по някакъв начин да отделим агънцата от козлетата, и художниците от дизайнерите.
Полезно ще бъде отначало да отговоря на въпроса дали дизайнът е изкуство.
Ще се наложи да се обърнем към историята. Ако винаги е имало художници, то дизайна, като изобретение съществува едва от столетие. Той се е появил при възникването на масовото производство. Освен това, смело можем да кажем, че дизайнът без масовото производство (т.е. без тиражиране) е просто невъзможен. Характерна черта на дизайна винаги е била или ориентацията в резултат на следващо тиражиране или (в случая на ландшафтния дизайн и дизайна на интериора) в резултат на съчетаването на готови тиражируеми комплекти. Най-добре е да представя тази закономерност в таблица.
Какво виждаме? Изкуството предполага преднамерено избягване на тиражирането (няма два музиканта, способни да изсвирят една и съща песен по един и същи начин), докато дизайнът зависи конкретно от тиража. Потребителят купува произведение на изкуството като уникален артефакт, докато дизайна се купува за съвсем конкретна практическа полза. За описване качествата на произведенията на изкуството са пригодни само два параметъра, а именно харесва ли се — не се ли харесва, харчи ли се — не се ли харчи (безусловно тези два параметъра са несъвършени, но те, както и да е, работят). Качествата на произведенията на дизайна могат да бъдат оценени по значително повече параметри, например, рекламата може да продава, а може и да не продава. Реклама, която се харесва, но не продава, забележете, е по-лоша от реклама, която не се харесва, но продава.
По този начин е лесно да се убедим, че дизайнът не е изкуство. В действителност това е прекалено сурово заключение. Изхождайки от определението, че изкуството е процес, който не може да бъде алгоритмизиран, е логично да признаем, че процесът на създаването на дизайна също не може да бъде алгоритмизиран. Това значи, че дизайнът има нещо от изкуството. По-рано такова изкуство са наричали комерсиално, сега — приложно. Понеже в определението думата “художествено” задължително ни насочва към изкуството, тази дума спокойно можем да я изключим. И така получаваме:
2. Дизайнът е приложно изкуство за проектиране на предмети и среда
Тази формулировка е вече по-добра, но също като предната е несъвършена — в нея няма нищо за целите на дизайна. А целите са важни в случая. Следователно:
3. Дизайнът е приложно изкуство за проектиране на същностите с цел показване на тези същности и подобряване на техните качества
1. Дизайнът е художествено проектиране на предмети и среда
Но и това определение е неопределено. С какво тогава дизайнерът се различава от художника? Художникът, така или иначе, също конструира художествено. Тук е необходимо по някакъв начин да отделим агънцата от козлетата, и художниците от дизайнерите.
Полезно ще бъде отначало да отговоря на въпроса дали дизайнът е изкуство.
Ще се наложи да се обърнем към историята. Ако винаги е имало художници, то дизайна, като изобретение съществува едва от столетие. Той се е появил при възникването на масовото производство. Освен това, смело можем да кажем, че дизайнът без масовото производство (т.е. без тиражиране) е просто невъзможен. Характерна черта на дизайна винаги е била или ориентацията в резултат на следващо тиражиране или (в случая на ландшафтния дизайн и дизайна на интериора) в резултат на съчетаването на готови тиражируеми комплекти. Най-добре е да представя тази закономерност в таблица.
Какво виждаме? Изкуството предполага преднамерено избягване на тиражирането (няма два музиканта, способни да изсвирят една и съща песен по един и същи начин), докато дизайнът зависи конкретно от тиража. Потребителят купува произведение на изкуството като уникален артефакт, докато дизайна се купува за съвсем конкретна практическа полза. За описване качествата на произведенията на изкуството са пригодни само два параметъра, а именно харесва ли се — не се ли харесва, харчи ли се — не се ли харчи (безусловно тези два параметъра са несъвършени, но те, както и да е, работят). Качествата на произведенията на дизайна могат да бъдат оценени по значително повече параметри, например, рекламата може да продава, а може и да не продава. Реклама, която се харесва, но не продава, забележете, е по-лоша от реклама, която не се харесва, но продава.
По този начин е лесно да се убедим, че дизайнът не е изкуство. В действителност това е прекалено сурово заключение. Изхождайки от определението, че изкуството е процес, който не може да бъде алгоритмизиран, е логично да признаем, че процесът на създаването на дизайна също не може да бъде алгоритмизиран. Това значи, че дизайнът има нещо от изкуството. По-рано такова изкуство са наричали комерсиално, сега — приложно. Понеже в определението думата “художествено” задължително ни насочва към изкуството, тази дума спокойно можем да я изключим. И така получаваме:
2. Дизайнът е приложно изкуство за проектиране на предмети и среда
Тази формулировка е вече по-добра, но също като предната е несъвършена — в нея няма нищо за целите на дизайна. А целите са важни в случая. Следователно:
3. Дизайнът е приложно изкуство за проектиране на същностите с цел показване на тези същности и подобряване на техните качества
Влияние на цветовете върху психиката на човека
Черният предпочитащите този цвят трябва да бъдат душевно силни, защото той изсмуква както злото , така и доброто. Черното е цвят на нощта, тъгата , хладнокръвието и мъжествеността. Той има тържествен и празничен характер. В съвременната мода се използва за да разкрие сексуалността на човешкото тяло.
Червеният цвят стимулира жизнените процеси, действа тонизиращо на душата и тялото. Той е извор на енергия. Повишава работоспособността, но трябва да се знае че при продължително въздействие е изтощително и предизвиква умора.
Жълтият цвят стимулира интелектът, спомага за по-добро запаметяване и отстояване на информацията. За хора предпочитащи жълтият може да се каже, че са щедри, чувствителни, емоционални, но лесно попадат под чуждо влияние.Те са творчески натури радващи се на обществено призвание, но понякога предизвикват завист. Жълтото развеселява и повишава апетита.
Сивият цвят на болестите , а в нюансите с черният показва безчуственост, мъка, загуба.
Кафявият цвят символ на земята, предизвиква желание за дела, за постоянство. Ако това е любимият ни цвят околните знаят, че могат да разчитат на нас.
Виолетовият цвят символ на скромност, духовитост, физическа сила и воля, обожание. Този цвят разширява хоризонтите. Той взема огъня на червеното и прохладата на синьото, за това е и любим цвят на хора с раздвоени чувства.
Зеленият цвят - влияе върху растежа , възстановяването на организма, предизвиква покой, надежда, чувство за изобивилие. Този цвят е любим на хора обичащи природата.Зеленото предразполага към отпускане.Тъмно зеленият цвят говори за притежание на изтънченост и духовно богатство. Резедата се предпочита от хора отворени към света с много приятели и отговорности.
Синият цвят се избира и от тези който имат нужда да се успокоят, да се пречистят от лоши мисли.
Лимонено жълтият цвят стимулира умствената дейност и творческите способности. Всички нюанси на синият цвят влияят благотворно на човека, предизвикват вдъхновение, миролюбие и честност - предпочита се от спокойни и уравновесени хора, но и от такива който се дистанцират от света и се затварят в свой свят.
Златисто Оранжевият цвят засилва мъдростта , мисловната дейност, дава духовна енергия, прогонва страха и води до радост и оптимизъм.
Оранжевият цвят е наречен душата на енергията. Той е цвят на мъдростта , на индийските йоги.Насочва към дълбокомисленост, уравновесеност.
Белият цвят действа приповдигнато и възвисяващо, и има нах - здравословно влияние. Той подтиква към благодарност, чистота, пълна власт над себе си. Съдържа в себе си качествата и въздействията на всички цветове едновременно, т.е. Ако нямаме нуйда да предпочетем конкретен цвят, ние избираме бялото.Във големи площи той носи скука, еднообразие. Ако установим, че бялото ни дразни би трябвало да се вгледаме дълбоко във себе си, защото това може да се дължи на алчност и прекаленни амбиции. Тези, които предпочитат белия цвят са упорити, издръжливи хора, с ясна цел.
Черният предпочитащите този цвят трябва да бъдат душевно силни, защото той изсмуква както злото , така и доброто. Черното е цвят на нощта, тъгата , хладнокръвието и мъжествеността. Той има тържествен и празничен характер. В съвременната мода се използва за да разкрие сексуалността на човешкото тяло.
Червеният цвят стимулира жизнените процеси, действа тонизиращо на душата и тялото. Той е извор на енергия. Повишава работоспособността, но трябва да се знае че при продължително въздействие е изтощително и предизвиква умора.
Жълтият цвят стимулира интелектът, спомага за по-добро запаметяване и отстояване на информацията. За хора предпочитащи жълтият може да се каже, че са щедри, чувствителни, емоционални, но лесно попадат под чуждо влияние.Те са творчески натури радващи се на обществено призвание, но понякога предизвикват завист. Жълтото развеселява и повишава апетита.
Сивият цвят на болестите , а в нюансите с черният показва безчуственост, мъка, загуба.
Кафявият цвят символ на земята, предизвиква желание за дела, за постоянство. Ако това е любимият ни цвят околните знаят, че могат да разчитат на нас.
Виолетовият цвят символ на скромност, духовитост, физическа сила и воля, обожание. Този цвят разширява хоризонтите. Той взема огъня на червеното и прохладата на синьото, за това е и любим цвят на хора с раздвоени чувства.
Зеленият цвят - влияе върху растежа , възстановяването на организма, предизвиква покой, надежда, чувство за изобивилие. Този цвят е любим на хора обичащи природата.Зеленото предразполага към отпускане.Тъмно зеленият цвят говори за притежание на изтънченост и духовно богатство. Резедата се предпочита от хора отворени към света с много приятели и отговорности.
Синият цвят се избира и от тези който имат нужда да се успокоят, да се пречистят от лоши мисли.
Лимонено жълтият цвят стимулира умствената дейност и творческите способности. Всички нюанси на синият цвят влияят благотворно на човека, предизвикват вдъхновение, миролюбие и честност - предпочита се от спокойни и уравновесени хора, но и от такива който се дистанцират от света и се затварят в свой свят.
Златисто Оранжевият цвят засилва мъдростта , мисловната дейност, дава духовна енергия, прогонва страха и води до радост и оптимизъм.
Оранжевият цвят е наречен душата на енергията. Той е цвят на мъдростта , на индийските йоги.Насочва към дълбокомисленост, уравновесеност.
Белият цвят действа приповдигнато и възвисяващо, и има нах - здравословно влияние. Той подтиква към благодарност, чистота, пълна власт над себе си. Съдържа в себе си качествата и въздействията на всички цветове едновременно, т.е. Ако нямаме нуйда да предпочетем конкретен цвят, ние избираме бялото.Във големи площи той носи скука, еднообразие. Ако установим, че бялото ни дразни би трябвало да се вгледаме дълбоко във себе си, защото това може да се дължи на алчност и прекаленни амбиции. Тези, които предпочитат белия цвят са упорити, издръжливи хора, с ясна цел.
събота, 11 октомври 2008 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
